Евангелие от Йоан
( 1 : 40 – 46)
„Единият от двамата, които чуха от Йоан(Кръстител) за Него(за Исус) и Го
последваха, беше Андрей, брат на Симон, тоест Петър. Той
първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месията, което се превежда:
Христос(Помазаният). И го заведе при Исус. А Исус се вгледа в него и
каза: Ти си Симон, син на Йона; ти ще се наричаш Кифа, което се превежда: камък.“
Здравейте приятели на
Християнски Блог! Добре дошли в словото! За мен е наслада и съм убеден че за
вас е радост да слушате за нашият Господ и Спасител, Божият Син, Божието Слово,
Исус, който е Христос!
Моля се в името на Господ Исус,
Божието слово дълбоко да се вселява в сърцата ви, амин!
В първата част на днешния пасаж,
виждаме Андрей, ученика на Йоан Кръстител, който при звукът на Йоановите думи, „Ето Божият Агнец, Който взема греха на
света!“, след като за трети път чува от Кръстителя за Божият Син, тръгва
след Исус и Го пита, „Може ли да съм твой
ученик?“, както вече стана ясно миналият път. Този Андрей, веднага отива
при своят брат, Симон и му казва, че Месията на Израел е дошъл! Вече е тук! И най-хубавото
е, че Андрей и Йоан вече били Негови ученици! Чудесна новина!
При срещата си с Исус, Симон е
посрещнат с думите, „Вече няма да се
наричаш Симон(Тръстика), но Петър(Камък).“ При срещата на Петър с Исус,
Господа веднага започва да говори като Бог. Смяната на името беше от жизнено
значение за живота на Петър, това показваше как Бог гледаше на него. От една
тръстика в собствените си очи, Господ го видя като здрав камък! Прекрасно е
човек да се срещне с Исус, всеки път Той извършва велики и тайни неща за нас,
които ние не знаем. Нужно е много малко човек да прекара със Спасителят, за да
тръгне и други да довежда при Исус, така и стана с Андрей. Не беше минало много
време и той веднага отиде при брат си, естествено че след като лично се беше уверил
с очите си, че Исус е Онзи Който Е ! Слава да бъде на Бога! Велики и чудни са
делата Му!
След като е прекарал време с
Помазаният от Бога, Андрей води брат си при Господа. Когато Исус вижда детето
Си, Петър, първото нещо което Святият Дух Му казва е „Промени името му.“ И Господа го прави. Тук е нужно да разберем
една истина. Господ Исус дойде на Земята, не да работи с друга сила, освен чрез
Святият Дух, нещо което Той желае и ние да се научим. Следващото което е
жизнено важно да знаем ако искаме да сме напълно успешни във всичко е, че Исус
следваше винаги волята на Святият Дух и на Бога, Неговият Баща. Самият Исус
каза, че никога не прави и не говори нещо от Него Си, но каквото чуе и види при
Святият Дух, това е, което говори и прави. Точно в това беше тайната на успеха
на родилият се в плът и живял живот като обикновен човек, но Който разчиташе за
всичко на Бога и на Духът Му. Това беше тайната на успеха, на Господ Исус.
Днес много християни не разбират
какво означава свободна воля. Свободната воля е да можеш да направиш избор на
кой от двамата господари, както ги нарича Библията, на сатана или на Господ да
се подчиниш. Това означава свободна воля. Адам имаше свободната воля да слуша
Бог или сатана, за съжаление той избра второто. И днес много християни не
постъпват както постъпваше Исус, те си казват „Аз имам свободна воля и мога да правя различно от това, което Бог
желае.“ Точно това са думите на
дявола, скъпи братко и сестро. Ако продължаваш да живееш така, много те моля да
се покаеш пред твоят Баща и Господ за незнанието си, и да помолиш Бог да ти
помогне, да живееш така, както Исус правеше. Това е най-доброто за човека и
Господ точно това дойде да ни изяви, какво означава да сме Божии деца, не само
като състояние, но и на живот. Ето и примерна молитва за завръщане към твоето
естество: „Скъпи Боже, прости ми че съм
те оскърбил, моля Те да ми простиш в името на Господ Исус. И Господи, научи ме
да живея както ти знаеш, че е най-добре за мен. Амин.“
Но нека се върнем на Словото и
да продължим да гледаме Господа в очи.
Вероятно Петър
първоначално не му е направило голямо впечатление Исус, вероятно е изпитвал
всяка Негова дума и действие, защото да не забравяме че Писанието казва, че
учениците на Исус бяха със закоравели сърца поради Закона и религията по онова
време в Израел. Какво може да види едно закоравяло сърце приятели? Може ли да
види чудеса и да повярва? Може ли да види Спасителят и да Го приеме? Може ли да
повярва на Божието слово а не на себе си? Отговорът е НЕ! Закоравялото сърце е
сляпо сърце. Може още да се нарече каменно сърце, което има нужда от много
работа за да се превърне в меко и обичащо такова.
От тази историята виждаме, че
въпреки всичко което са виждали и мислели учениците, те последват Исус, като Го
приемат за техен Учител(Равин), но както по-късно ще разберем, за разлика от
другите учители, Исус е напълно различен във всяко нещо. Ще разберем, че вместо
те да му слугуват, Той ще им слугува до края на Земният Си път! Да, път!
Християните не умират, те просто пътуват, докато стигнат на Небето, страната на
Бог.
„На другия ден Исус реши да отиде
в Галилея; и намери Филип и му каза: Следвай Ме. А Филип беше от Витсаида,
от града на Андрей и Петър.“
До тук са се събрали четирима,
Исус, Йоан, Петър и Андрей, братята. Тази малка дружина от четирима тръгва на
път за земите на Галилея. Там Исус отива с мисия, да намери Филип, който живеел
в същият град от който са Андрей и Петър. Убеден съм че Исус вече е бил виждал
тези хора, все пак живеел там. Също така съм уверен, че същата вечер, преди да
тръгне за Витсаида, Господ е прекарал цяла нощ в молитва, все пак Му предстояли
важни решения да вземе, като да избере Своите ученици. До тук видяхме три
прекрасни неща за Святият Дух, които може да приложим в нашият християнски
живот. Едното беше, че Господ Исус не говори и не прави нищо, без преди това да
е видял и чул от Отец. Второто както ни учат Писанията е прекрасният молитвен
живот на Исус, който е имал. И днес съм уверен, че Господ Исус продължава да
живее молитвен живот, живот на взаимоотношения с Отец. Нека си спомним скъпи
братя и сестри, че Исус е Божието Слово. Може ли Словото да не говори, тоест да
се моли, защото това е молитвата скъпи приятели, тя не е религиозна практика да
повтаряш едно и също нещо всеки ден, но е лична среща с Бога, с цел да чуем и
да се научим от Него за деня, за седмицата, за месеца и за годината, тоест
какви планове има за нас Бог.
Нека с отворени очи и сърца да
видим как живееше нашият Господ, защото когато видим, тогава ще повярваме,
когато видим тогава ще се научим.
Ето Исус, Който говореше ако Бог
напълни устата Му с думи. Ето Исус, Който като видеше нещо се молеше да разбере
Божията воля за него. Ето Господа, Който преди да направеше и една крачка… се
молеше. До тук вярвам, че вече сме видели какво означава „свободна воля“ в истинското
й състояние а не тази „свободна воля“, която дявола ни е дефинирал в умовете.
Призовавам Ви скъпи братя и сестри! Научете се от Господа, защото Той е кротък
и смирен на сърце! Поучете се от Неговият начин на живот, „Това“, казва Господ, „е
най-доброто за вас. Когато не приемате Моята воля за ситуации и решения, вие
приемате волята на богът на този свят, сатана.“ Така е скъпи приятели и
Святият Дух също ни свидетелства за това слово! Нека истината на Божието слово
се просмуче надълбоко в душите и сърцата ни, за да познаем от опит, което е
Божията воля за НАС.
Виждаме от горният стих, че
Филип не каза и думичка. Той видя физиономиите на тримата с Исус, видя и Исус,
и нещо вътре надълбоко в него е проработило, едни думи скъпи приятели, „Това е. Това е Бог. Това е Моят Син.“
Но как е възможно, сигурно е дошло в умът му, и като в сън и приказка, краката
на Филип и цялото му тяло веднага тръгват след Господа, Исус. И тогава той
вижда, че не той а Някой Друг, Някой Който отвътре го придърпва да тръгне и да
върви след Исус. Това е свръхестествено приятели! Тогава Филип е разбрал, „Хей! Тук става нещо голямо! Слава на Бога
на Израел!“.
До тук станаха дружина от
петима. Исус начело, след това Йоан и Андрей, после Петър и на края Филип,
петият елемент, любовта! Точно това е задвижило Филип, той е почувствал любовта
отвътре и е знаел, че най-малкото, Исус е Добър Човек. Колко прекрасно само!
Каква картина само се очертава пред очите ни! Първо Учител, Благият Бог е наш
Учител, след това двама ученика, ученици. След това Прекръстване на Тръстиката –
Петър. И на края до Филип, всичко около тях е пръщяло от любов. От къде се взе
тази любов? Точно от нощта, в която Исус преди да „реши“ да тръгне към
Витсаида, Той беше с Отец в молитва. Духът на Бога мощно се изливаше около и
над Исус като гигантска Божия Лейка! Той се лееше над тях и това е прекрасното
на молитвата, Духът на Бога се излива в нас и всички около нас също са
напоявани поради нашият молитвен живот! Колко е хубаво и добро човек да живее
ТОЧНО като ИСУС описан в този откъс на Писанието. Това е основата за всеки
християнски живот, молитва, слушане на Божията воля за нас и живота ни, както и
да се учим в молитва от Бога, Нашият Баща. Там е най-доброто място на което да
се учим, никъде другаде не е толкова прекрасно за нас, както молитвата и
общението ни с Бога.
„Филип намери Натанаил и му каза: Намерихме Онзи, за когото писа
Мойсей в закона, и пророците – Исус, сина на Йосиф, който е от Назарет. А
Натанаил му каза: Може ли от Назарет да излезе нещо добро? Филип му каза: Ела и
виж.“
Колко свързано е само всяко нещо
в живота ни. Ако не знаем Божият ред на нещата, съвсем ще се объркаме. Виждаме
съвършенството в решенията на Господ Исус, Той не направи и едно погрешно
решение, Той остана Свят ВЪВ ВСИЧКО ! Естествено ние не можем да живеем на 100%
процента като Исус, но учениците се опитаха, така че може и ние да се опитваме,
и да не се отказваме разбира се.
Със сигурност Филип е видял
доброто в Исус, което се разбира от думите му към Натанаил. Явно е че по онова
време се е говорело, че нищо добро няма в град Назарет. Тук вече виждаме
могъществото на Бога, Синът Му се е намирал сред злите човеци. Навярно точно
там е мястото за всеки добър човек в този свят, сред злите, за да може тези
хора все пак да виждат, че има и друго, има и добро в живота, не е само злото.
Интересно е, че Исус е растял сред тъмнината на света. Колко ли голям контраст
е правел на хората по онова време, да се грижи за вдовиците и сираците, да
помага на чужденците, да не участва в делата на безбожните и колко ли само се е
молел за всичко което се е случвало около Него. Това скъпи приятели е нашият
Господ! Това е нашият Бог! Той се е молел за да дойде Царството на Бога и Отца,
за да може Небето да нахлуе в този свят. Той се е молел за спасението на всеки
човек който е виждал, срещал или чул за него, защото волята на нашият Баща е да
не погине никой, но всички да се покаят и да се спасят! Слава да бъде на
Господа, че се е молел толкова много за хората! Слава на Тебе Господи Исус,
защото Само Ти Си Велик и Добър по едно и също време! Това, приятели е примерът
ни, да бъдем хора с молитвен живот. Хора, които се усамотяват и търсят Божието
Присъствие и Лицето Му. Хора, досущ приличащи на Своят Създател и Господ,
изпълнение с любов към хората и света на тъмнината! Нека в името на Исус да дойде Голяма Светлина за тази планета, амин!
С това приятели завършвам днешното послание в
което искрено се надявам да сте видели, чули, докоснали и вкусили от Исус,
Хляба на Живота! Не забравяйте, че в името на Исус вие сте благословени от
Бога, нашият Баща, Той е благословил дните ни на тази Земя. Говорете го,
припомняйте си го и го вярвайте, за да може Неговият Дух да ви закриля, води и
т.н. и т.н. Амин.
